Постинг
05.02.2010 22:36 -
"Из бордовия дневник на Черният Корсар"
Автор: scarabei
Категория: Изкуство
Прочетен: 1370 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2010 22:38
Прочетен: 1370 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 05.02.2010 22:38
Ден 1 ви - Екипажът беше събран (от кол и въже), истинска суматоха цареше на малкото пристанище. Трябваше да заредим с провизии и ром кораба преди да отплаваме.
Много съм горда с екипажа си - всички до един изпечени от слънцето морски вълци, татуирани и с обеци на ушите (по 2 на всяко ухо)
И баща ми би се гордял, ако не беше станал на яхния горкият (300 дяволи! Мръсни канибали! ще ги избия до крак !)
Ден 2 ри - Ромът в целия град се оказа недостатъчен, за това изпратих хора до съседния град за още. Заминаването се отложи с 2 дни.
Ден 4 ти - Хората се върнаха с рома и няколко мулатки с които още не знам какво да правя.
Ден 5 ти - Тъкмо се готвехме да отплаваме, когато боцмана получи разтройство и се наложи да го лекуваме цели 3 дни ... с ром
Ден 8 ми - Излезе буря (300 дяволи)
Ден 9 ти - Бурята премина
Ден 10 ти - Опитвам се да събера екипажа от местните кръчми.
Ден 11ти - Още се опитвам...
Ден 12 ти - Събрах екипажа, наложи се да намушкам в корема един за да разберат че не се шегувам !
Ден13 ти - Най - после всичко бе готово за отплаване но моряците отказаха да се качат на борда ! (скапани фаталисти! Ще ги избия до крак!) Нямаше какво да правим и пихме ром.
Ден 14 ти - Вдигнахме платната и отплавахме. Малко след това открих мулатките в трюма. Голи. (Дявол да го вземе)
Ден 15 ти - Все още се чудя какво да правя с мулатките - много разсейват екипажа. Мисля да ги изхвърля зад борда.
Ден 16 ти - Приближи ни пиратски кораб, размених мулатките за ром. Всички останахме доволни (с изключение на екипажа)
Ден 17 ти- Екипажът се разбунтува. Спрях им рома за 1 нощ. Бунтът беше потушен (без жертви)
Ден 20 ти - Хвана ни безветрие, от никъде не полъхваше. Още едно буре с ром свърши.
Ден 21 ви - Намерих любимия си котарак Алфонсо във фурната - опечен ! С картофи!
Ден 22 ри -Обесих виновника за трагичната смърт на Алфонсо.
Ден 30 ти- От както Алфонсо умря изпразних цяло буре с ром. Сама ! Екипажът е на сух режим !
Ден 32 ри - Боцманът забеляза бряг! Оказа се че е крал от рома... Линчувахме го.
Ден35 ти- Към нас се приближи кораб. Атакувахме. Оказа се пълен с ром, който откраднахме и пленихме половината екипаж. Кораба с другата половина потопихме - нямаше достатъчно ром за тях.
Позволих на моряците да пият.
Ден 40 ти - Боцмана седна върху буре с барут със запалена цигара. Избухна. Изпихме бъчва ром в негова памет.
Ден 42 ри - Боцманът ни липсва,изихме още едно буре с ром
Ден 45 ти - Вече не съм много сигурна на къде пътуваме...
Ден 47 ми - Все още има ром ...
Ден 50 ти - Бурята ни хвана неподхотвени.. Няколко моряка паднаха зад борда - акулите се оказаха по - бързи от нас..
Ден 51 ви - Изпихме няколко бъчви ром в памет на загиналите другари
Ден 52 ри - Виждам бряг!
Ден 54 ти - Карамба! Това е острова на канибалите ! По - късно ще се върнем за тях.. когато екипажът изтрезнее.
Ден 69 ти - Събудих се със странен вкус в усатата. Лекуваха ме 4 дни от храително отравяне. Знаех си че не трябва да се доверявам на онзи дърт пияница - готвача.
Ден 75 ти - Вече съм добре. Идея си нямам на къде пътуваме...
Ден 78 ми - Залових в каютата си един моряк да ми рови из бельото - пуснах му куршум в задника.
Ден 80 ти- Нищо интересно не се случи през тези дни рома обаче е на привършване
Ден 82 ри - Всичкии сме отчаяни - снощи изпихме последното буре с ром
Ден 85 ти - Екипажът агонизира, аз все още се държа - намерих забравена каса ром под леглото и си я пия (тайно)
Ден 90 ти - Всички сме живи ! Съзирам бряг!
Ден 91 ви - Преди да успеем да пуснем котва половината екипаж плуваше към брега (другата половина беше припаднал) - свестихме ги с ром.
Ден 95 ти - Тук е хубаво. Мислим да поостанем. За канибалите ще се върнем по - късно. Рома си го бива а и трябва да излекуваме трипера на 2-рия капитан ( 300 дяволи)
Много съм горда с екипажа си - всички до един изпечени от слънцето морски вълци, татуирани и с обеци на ушите (по 2 на всяко ухо)
И баща ми би се гордял, ако не беше станал на яхния горкият (300 дяволи! Мръсни канибали! ще ги избия до крак !)
Ден 2 ри - Ромът в целия град се оказа недостатъчен, за това изпратих хора до съседния град за още. Заминаването се отложи с 2 дни.
Ден 4 ти - Хората се върнаха с рома и няколко мулатки с които още не знам какво да правя.
Ден 5 ти - Тъкмо се готвехме да отплаваме, когато боцмана получи разтройство и се наложи да го лекуваме цели 3 дни ... с ром
Ден 8 ми - Излезе буря (300 дяволи)
Ден 9 ти - Бурята премина
Ден 10 ти - Опитвам се да събера екипажа от местните кръчми.
Ден 11ти - Още се опитвам...
Ден 12 ти - Събрах екипажа, наложи се да намушкам в корема един за да разберат че не се шегувам !
Ден13 ти - Най - после всичко бе готово за отплаване но моряците отказаха да се качат на борда ! (скапани фаталисти! Ще ги избия до крак!) Нямаше какво да правим и пихме ром.
Ден 14 ти - Вдигнахме платната и отплавахме. Малко след това открих мулатките в трюма. Голи. (Дявол да го вземе)
Ден 15 ти - Все още се чудя какво да правя с мулатките - много разсейват екипажа. Мисля да ги изхвърля зад борда.
Ден 16 ти - Приближи ни пиратски кораб, размених мулатките за ром. Всички останахме доволни (с изключение на екипажа)
Ден 17 ти- Екипажът се разбунтува. Спрях им рома за 1 нощ. Бунтът беше потушен (без жертви)
Ден 20 ти - Хвана ни безветрие, от никъде не полъхваше. Още едно буре с ром свърши.
Ден 21 ви - Намерих любимия си котарак Алфонсо във фурната - опечен ! С картофи!
Ден 22 ри -Обесих виновника за трагичната смърт на Алфонсо.
Ден 30 ти- От както Алфонсо умря изпразних цяло буре с ром. Сама ! Екипажът е на сух режим !
Ден 32 ри - Боцманът забеляза бряг! Оказа се че е крал от рома... Линчувахме го.
Ден35 ти- Към нас се приближи кораб. Атакувахме. Оказа се пълен с ром, който откраднахме и пленихме половината екипаж. Кораба с другата половина потопихме - нямаше достатъчно ром за тях.
Позволих на моряците да пият.
Ден 40 ти - Боцмана седна върху буре с барут със запалена цигара. Избухна. Изпихме бъчва ром в негова памет.
Ден 42 ри - Боцманът ни липсва,изихме още едно буре с ром
Ден 45 ти - Вече не съм много сигурна на къде пътуваме...
Ден 47 ми - Все още има ром ...
Ден 50 ти - Бурята ни хвана неподхотвени.. Няколко моряка паднаха зад борда - акулите се оказаха по - бързи от нас..
Ден 51 ви - Изпихме няколко бъчви ром в памет на загиналите другари
Ден 52 ри - Виждам бряг!
Ден 54 ти - Карамба! Това е острова на канибалите ! По - късно ще се върнем за тях.. когато екипажът изтрезнее.
Ден 69 ти - Събудих се със странен вкус в усатата. Лекуваха ме 4 дни от храително отравяне. Знаех си че не трябва да се доверявам на онзи дърт пияница - готвача.
Ден 75 ти - Вече съм добре. Идея си нямам на къде пътуваме...
Ден 78 ми - Залових в каютата си един моряк да ми рови из бельото - пуснах му куршум в задника.
Ден 80 ти- Нищо интересно не се случи през тези дни рома обаче е на привършване
Ден 82 ри - Всичкии сме отчаяни - снощи изпихме последното буре с ром
Ден 85 ти - Екипажът агонизира, аз все още се държа - намерих забравена каса ром под леглото и си я пия (тайно)
Ден 90 ти - Всички сме живи ! Съзирам бряг!
Ден 91 ви - Преди да успеем да пуснем котва половината екипаж плуваше към брега (другата половина беше припаднал) - свестихме ги с ром.
Ден 95 ти - Тук е хубаво. Мислим да поостанем. За канибалите ще се върнем по - късно. Рома си го бива а и трябва да излекуваме трипера на 2-рия капитан ( 300 дяволи)
Търсене
За този блог
Гласове: 14
